Мекониум и бебешко акане: какво е нормално?

Накратко: мекониумът е първото, почти черно и лепкаво изхождане на бебето. При доносените бебета той почти винаги се отделя в първите 24 часа. От около 2-рия ден следват преходни изпражнения в зелено-кафяво, а около 5-ия ден изпражненията вече са жълти. След два до три дни повечето мекониум е излязъл.

Името му подхожда: това е гъста черна маса. В корема бебето гълта околоплодна течност и с нея в червата попадат излющени кожни клетки, фини мъхести косъмчета и слуз. Жлъчните сокове оцветяват всичко почти в черно. За сметка на това мекониумът почти не мирише.

Нещата тръгват с първото мляко. Коластрата — гъстото първо мляко от първите дни — има леко разхлабващ ефект и изтласква мекониума навън. Затова през първите дни слагай бебето на гърда поне осем пъти за 24 часа, а може и по-често, включително нощем. Това подпомага и образуването на мляко, и храносмилането. Ако бебето получава адаптирано мляко, тази роля поема млякото от шишето.

Недоносените бебета често имат нужда от повече време: само малко над една трета отделят първия мекониум в първите 24 часа, а при почти една трета това отнема повече от 48 часа. Какво все още е нормално за твоето недоносено бебе, попитай в болницата или в кабинета на педиатъра.

Още няма мекониум след 24 часа? Кажи още същия ден: в болницата — на екипа в отделението, у дома — на личния лекар на бебето, извън работното време — на денонощния му телефон или в дежурния кабинет. Това се случва при някои бебета и обикновено е безобидно, но трябва да се види. След 48 часа без мекониум бебето трябва да бъде прегледано от лекар — телефонен разговор вече не е достатъчен.

Какво може да стои зад това: най-често е гъста запушалка от мекониум, която блокира изхода и обикновено се освобождава след малка лекарска намеса. По-рядко проблемът е в самото черво — например при болестта на Хиршпрунг, при която в последната част на червото липсват нервни клетки, или при запушване от много гъст мекониум, най-често заради муковисцидоза. Дали муковисцидозата се включва в неонаталния скрининг, попитай в болницата – обхватът му се различава по държави. Лекарят ще опипа коремчето, ще огледа ануса и при нужда ще назначи рентгенова снимка или контрастна клизма.

Незабавна медицинска помощ е нужна, ако коремът е твърд, опънат и видимо издутй, включително дълго след хранене, ако бебето пие зле или повръща зелено. Зелено тук означава тревисто зелено до тъмнозелено като спанак, а не жълтеникаво-бялото мляко, което много бебета връщат. Ако сте се прибрали скоро след раждането, запиши часа на първата черна и на първата мокра пелена.

Между другото: при около 12 до 20 от 100 раждания мекониумът се отделя още преди раждането и околоплодните води стават зеленикави. Само около 2 до 10 от 100 от тези бебета развиват дихателни проблеми заради това (аспирация на мекониум), затова екипът при раждането следи особено внимателно дишането.

Мекониумът лепне като катран: по кожата, по пръстите ти, често и по бодито. Търкането не помага особено и дразни нежната кожа. Така е по-лесно:

1. 1

   Приготви всичко предварително: чиста пелена, меки кърпички за миене, хладка вода, хавлия, резервни дрехи. Измий си ръцете преди и след това.

2. 2

   Първо избърши грубо: с чистата предна част на старата пелена можеш да махнеш по-голямата част още в началото.

3. 3

   Накисни, не търкай: сложи мокра, хладка кърпичка за няколко секунди върху лепкавото място и после избърши нежно — по-добре няколко пъти, отколкото силно.

4. 4

   Водата е достатъчна: през първите седмици не ти трябват нито сапун, нито мокри кърпички — те могат да раздразнят чувствителната кожа. Навън мокрите кърпички са приемливи по изключение.

5. 5

   Подсуши с потупване и защити: подсуши дупето и кожните гънки. Съвсем тънък слой вазелин или крем против подсичане предпазва кожата в дните с много пелени. Без бебешка пудра: ако се вдиша, вреди на белите дробове.

6. 6

   Бърши в правилната посока: при момичетата винаги отпред назад, за да не попаднат чревни бактерии във влагалището. При момчетата не издърпвай назад препуциума.

7. 7

   Оставяй пъпчето свободно: прегъни колана на пелената под пъпа, за да може остатъкът от пъпната връв да съхне на въздух. Ако се изцапа, почисти го с чиста вода и подсуши с потупване. Ако кожата наоколо се зачерви, започне да мокри или да се подува, покажи го още същия ден.

8. 8

   Никога не оставяй бебето само: на повивалника едната ти ръка винаги остава върху бебето.

Малките бебета често имат нужда от 10 до 12 чисти пелени на ден, по-големите обикновено от 6 до 8. Това е броят смени, не границата за достатъчно хранене — за нея ще стане дума по-надолу.

Ако дупето се подсече, сменяй по-често, почиствай само с вода, подсушавай с потупване, оставяй бебето по няколко минути на ден без пелена в топла стая и нанасяй тънък слой крем против подсичане. Ако мястото не се подобрява, разширява се или виждаш яркочервени, ясно ограничени петна с малки точици по края, често в кожните гънки, причината може да е гъбичка в областта на пелената. Тя изисква мехлем от педиатъра.

Промяната в цветовете през първите дни следва доста надежден модел. За ден 1 се броят първите 24 часа след раждането.

1. 1

   Ден 1 до 2 — мекониум: черен до тъмно маслиненозелен, гъст и лепкав. Поне една такава пелена на ден, често и повече.

2. 2

   Ден 2 до 4 — преходни изпражнения: зелено-кафяви до зелено-жълти, осезаемо по-меки, понякога кремообразни. Млякото вече стига до бебето и се смесва с последните остатъци от мекониум. От 3-тия ден обикновено са три или повече изхождания на ден.

3. 3

   От 4-тия ден по-светли, около 5-ия ден жълти — млечни изпражнения: при кърмените бебета яркожълти до горчично жълти, течни до кашави, а при хранените с шише — жълто-кафяви и малко по-плътни.

Защо тази промяна е толкова показателна: жълтите изпражнения ти показват, че млякото преминава през червата. Жълти пелени около петия ден са много добър знак. Кърмените бебета оттогава до около шестата седмица обикновено имат три или повече жълти изхождания на ден, всяко поне колкото монета от 2 евро. Ако за цял ден са по-малко от три или около 5-ия ден изпражненията още са тъмни и гъсти, вероятно все още не стига достатъчно мляко: обади се още същия ден на педиатъра или на консултант по кърмене и направете теглене. Какво можеш да направиш дотогава, е в карето „Твърде малко пелени?“.

Млякото и изпражненията в тези дни са свързани и по още един начин. Чрез изпражненията бебето изхвърля билирубин — жълтия пигмент зад неонаталната жълтеница. Ако бебето пие малко, и изхожданията са по-малко, а билирубинът остава по-дълго в тялото. И затова си струва да предлагаш гърда рано и често.

След като мекониумът отмине, нормалните бебешки изпражнения могат да изглеждат много различно според храненето: като изпражнения при кърмене, при хранене с шише или като смесен вариант. Всички тези варианти са нормални:

• Кърмено бебе: яркожълти до горчично жълти, понякога оранжеви, течни до кремообразни, често с малки зрънца като извара. Миришат леко, често леко киселичко, и понякога излизат доста „на пръски“.

• С адаптирано мляко: жълто-кафяви до кафяви, по-плътни и по-скоро пастообразни, но никога твърди — най-много толкова стегнати, колкото мек пластилин. Миришат осезаемо по-силно.

• Смесено хранене: някъде по средата, често като мека паста.

Какво значи „бледи“: ако изпражненията изглеждат избелели, тебеширени, белезникави, сиви, бежови или с цвят на глина, им липсва багрилото от жлъчката. Това никога не е просто разновидност на жълтото, а причина бебето да бъде прегледано до 24 часа. Ако се колебаеш, сравни ги на дневна светлина с описанията по-долу.

Ако смениш адаптираното мляко или добавиш шише към кърменето, изпражненията могат да се променят по цвят, миризма и консистенция. Някои специални млека, например силно хидролизирани, често ги оцветяват в зеленикаво. Ако станат твърди или ронливи, говори с педиатъра, преди да сменяш храната.

Зелените изпражнения почти винаги са в рамките на нормалното при бебетата. Важно е само да различиш наситеното или тъмно зелено, което е нормално, от бледите сиво-зелени изпражнения, които са предупредителен цвят. Зелено се появява, когато чревното съдържимо преминава по-бързо, при някои специални млека, при инфекция с диария или просто без ясна причина. Докато бебето пие добре, наддава и е жизнено, зеленото само по себе си не е тревожен знак.

Има едно изключение, което е добре да знаеш: малки, редки, тъмнозелени до кафеникави изпражнения заедно с малко мокри пелени могат да означават, че бебето получава твърде малко мляко. Тогава го претеглете още същия ден.

А това, което ядеш? Газовете от зеле, лук или бобови не преминават в кърмата. По принцип при кърмене не е нужно да изключваш нищо. Само ако ясно виждаш, че нещо не понася на бебето, можеш пробно да го избягваш. Истинска диета трябва да е под лекарско наблюдение.

И консистенцията казва много:

• На зрънца като извара: нормално, особено при кърмени бебета.

• На пръски, почти експлозивно: нормално при кърмени бебета.

• Малко слуз: при жизнено бебе, което пие добре, често е безобидно.

• Слуз с нишки кръв: още същия ден в кабинета на педиатъра.

• Воднисти, почти изцяло попиват в пелената, осезаемо по-чести от обикновено: съмнение за диария.

• Твърди, ронливи, на малки топченца: знак за запек. При изцяло кърмено бебе това е много необичайно и трябва да се прегледа.

Важно при кърмените бебета: течните изпражнения не са диария, а нормата. Диария разпознаваш по промяната: внезапно стават осезаемо по-чести и много по-воднисти от досега. Понеже бебетата бързо губят течности, тогава се обади на личния лекар на бебето, а извън работното време — на денонощния му телефон или в дежурния кабинет.

През първите дни много родители забелязват в пелената оранжеви до розово-червени прахообразни петна. Обикновено това не е кръв, а т.нар. уратни кристали: миниатюрни кристали от соли на пикочната киселина. Появяват се, когато урината е още много концентрирана — напълно естествено, докато количеството мляко все още е малко.

През първите три дни от живота това е нормално. Щом потече повече мляко, урината става по-светла и уратните кристали изчезват. Ако още ги виждаш от четвъртия ден нататък, това е знак, че до бебето стига твърде малко мляко: слагай го по-често на гърда и още същия ден говори с педиатъра или с консултант по кърмене. Ако се появят отново по-късно, например в горещ ден или при температура, урината също е прекалено концентрирана: предлагай по-често гърда или шише, а ако мокрите пелени остават малко — обади се.

Уратните кристали изглеждат прахообразни или кристални, по-скоро оранжево-розови, и са в петното от урина. Кръвта обаче е червена до кафеникава или се вижда като ивици и нишки в изпражненията. Ако не си сигурна, приеми, че е кръв.

При момиченцата има и второ безобидно обяснение: някъде между втория и десетия ден от живота може да се появи малко кръв от влагалището — леко псевдокървене, защото хормоните от бременността след раждането рязко спадат. Обикновено спира само след три до четири дни. Ако продължи по-дълго, стане по-силно или кръвта не идва ясно от влагалището, покажи го на лекар.

Кръв в изпражненията винаги трябва да бъде прегледана от лекар още същия ден, както и изпражнения, които след фазата на мекониума отново станат черни. Най-честите причини обаче обикновено могат да се овладеят добре:

• Погълната кръв от майката: по време на раждането или по-късно от разранени, кървящи зърна. Вижда се като тъмни люспички или черни изпражнения, понякога и в повърнатото. Кажи при прегледа, ако зърната ти кървят. Разранените зърна са и знак, че е добре да се провери поставянето на гърда.

• Малка цепнатинка на ануса: яркочервени ивици отвън по изпражненията, често след твърди изпражнения.

• Реакция към белтъка на кравето мляко: слуз с нишки кръв при иначе жизнено бебе; възможно е и при изцяло кърмени бебета. Тогава не променяй храненето си сама и не отбивай, а изясни причината с лекар.

Запази пелената или я снимай на дневна светлина. Незабавна помощ е нужна при много кръв, при черни катранени изпражнения заедно с бледо бебе, при кръв в повърнатото, подут корем или ако бебето изглежда отпуснато. Ако бебето не е получило напълно приема на витамин K след раждането, всяко кървене трябва да се изясни незабавно.

Колко често едно бебе „трябва“, варира много и през първите седмици се променя осезаемо.

Кърмено, до около шест седмици: обикновено три или повече меки изхождания на ден, понякога почти след всяко хранене. По-малко от три за цял ден тук е истинският предупредителен знак: претеглете бебето още същия ден.

Кърмено, след около шест седмици: тогава при много бебета изхожданията стават по-редки. Някои продължават да се изхождат по няколко пъти на ден, други — само през няколко дни, а отделни бебета — около веднъж седмично. Ако тогава изпражненията са меки, бебето пие добре, има достатъчно мокри пелени и наддава, това не е запек. При повече от седем дни без изхождане все пак се обади, дори бебето да е весело. Ако на 10 седмици още се изхожда почти след всяко хранене, и това е нормално.

С адаптирано мляко: обикновено веднъж до два пъти на ден, през първите седмици и по-често, а по-късно и през ден е приемливо. По-дългите паузи са по-рядко нормални при хранените с шише: ако няма изхождане повече от два дни или изпражненията са твърди, ронливи или на топчета, обади се на педиатъра.

А напъването? Много бебета пъшкат, напъват се, стават яркочервени и плачат, преди да излезе нещо — понякога 10 до 30 минути. Специалистите наричат това дисхезия при кърмачето. Девет месеца в корема сфинктерът е трябвало да остане затворен — сега бебето се учи да го отпуска в правилния момент и едновременно да напъва с коремчето. Ако накрая излизат меки изпражнения, това не е запек. Дръж бебето спокойно, може и със свити крачета, и не „помагай“ през дупето — това забавя научаването. Към два до три месеца повечето бебета вече са го усвоили.

Ако наистина е запек — твърди, ронливи изпражнения или малки топченца — можеш да опиташ следното:

1. 1

   При адаптирано мляко провери приготвянето: точно според опаковката, първо водата, после равните мерителни лъжички; никога допълнителна лъжичка и никога разредено.

2. 2

   Масажирай коремчето нежно с топли ръце по часовниковата стрелка около пъпа.

3. 3

   Нежно свивай коленете на бебето към коремчето и задръж за кратко, като в клек, или движи крачетата бавно като при каране на колело.

4. 4

   Кърменото бебе слагай по-често на гърда, а храненото с шише храни както обикновено.

Това по-добре не без лекарски съвет: свещички, клизми, млечна захар, чай, вода или сок и никакво подпомагане с термометър или клечка с памук. Мед не се дава през цялата първа година, защото може да съдържа причинители на бебешки ботулизъм. Ако това не помогне, ако бебето има болка, подут корем или повръща, трябва да бъде видяно от педиатър. Ако и мекониумът е дошъл късно и оттогава бебето многократно има твърди изпражнения и подуто коремче, кажи го изрично там.

Поглед напред: със захранването изпражненията стават по-кафяви, по-плътни и миришат по-силно. Несмлени парченца, например от морков, тогава са нормални, а някои зеленчуци ги оцветяват в оранжево или червеникаво.

Изпражненията минават през няколко здравословни цвята: кафяво, зеленикаво-кафяво, оранжево и жълто. Три тона са предупредителни: светложълто, бледозелено и бежово.

Зад тези бледи тонове стои рядко, но сериозно заболяване: атрезия на жлъчните пътища. При нея жлъчните пътища са запушени и жлъчката не може да се оттича в червата. Понеже жлъчката дава цвета на изпражненията, те стават бледи, с цвят на глина или почти бели. Често има и жълтеница, която не минава, както и необичайно тъмна урина. Среща се рядко — около едно на 20 000 бебета — и бебетата често дълго изглеждат напълно здрави. Бледият цвят може да е налице от самото начало или да се развие постепенно през първите седмици — затова си струва да гледаш още отначало.

Защо тук дните са важни: заболяването може да се оперира и операцията помага най-много, когато се направи рано — в идеалния случай през първите два месеца от живота. Колкото по-рано, толкова по-дълго се запазва собственият черен дроб. Освен това без жлъчка в червата тялото усвоява зле витамин K и кръвта се съсирва по-трудно — и затова приемът на витамин K по указание на неонатолога или педиатъра е толкова важен.

Как да следиш цвета: след фазата на мекониума поглеждай съзнателно в пелената веднъж на ден, най-добре на дневна светлина — две секунди, не цяла проверка. Не сравнявай със снимки на телефона, защото екраните изкривяват цветовете. Ако изпражненията изглеждат бледи, белезникави, сиви или с цвят на глина, заведи бебето на лекар до 24 часа, дори иначе да изглежда добре и следващият профилактичен преглед да е чак след седмици. През почивните дни това означава: денонощния телефон на личния лекар, дежурен кабинет или детска клиника, не чакай до понеделник.

Това важи и след втория месец: бледи изпражнения на всяка възраст са причина за преглед до 24 часа. А ако досега изобщо не си сравнявала цветовете, но все си виждала наситено жълти, оранжеви, зелени или кафяви пелени, не си изпуснала нещо.

Повече от половината новородени пожълтяват леко през първите дни, най-ясно обикновено около третия ден — често когато вече сте у дома, независимо къде е родено бебето. В повечето случаи жълтеникавият оттенък изчезва сам до две седмици. Провери така:

1. 1

   Изведи бебето на дневна светлина, не под лампа.

2. 2

   Натисни за кратко с пръст връхчето на носа или челото и пусни. Ако светлото петно изглежда жълтеникаво вместо бяло, бебето е пожълтяло.

3. 3

   Погледни бялото на очите — особено важно при по-тъмна кожа, върху която жълтото се вижда по-трудно.

4. 4

   Провери докъде стига жълтото. То започва от лицето и при повишаване на стойността слиза по гърдите и корема към ръцете и краката.

Жълто само по лицето е често срещано. Обади се на личния лекар още същия ден, ако бебето става по-жълто, ако коремът, ръцете или краката са жълти или ако към това се добавят трудно събуждане, лошо пиене или необичайна раздразнителност. Окото лесно се лъже, а стойността може да се измери в кабинета. Дори бебето иначе да изглежда добре: по-добре да се измери веднъж по-рано, отколкото късно.

Ако жълтеницата се задържи повече от две седмици, а при недоносени — повече от три седмици, трябва да се изясни с лекар, обикновено с кръвно изследване. Тогава се изследва и стойност, която показва дали жлъчката се оттича правилно (директен билирубин). Спокойно попитай за това. При кърмените бебета по-продължителната жълтеница често е безобидна, но това се знае чак след прегледа. Продължаването на кърменето почти винаги е правилното решение, а вода или чай не помагат.

Незабавна медицинска помощ е нужна, ако бебето пожълтее още през първия ден от живота или ако е жълто и почти не се буди или не пие.

Точно през първите дни много майки се съмняват в млякото си, а никой не може да го измери точно. Тук много помагат мокрите и пълните пелени: те са един от най-важните ежедневни признаци, че до бебето стига достатъчно мляко.

Броят на мокрите пелени през първите дни нараства стъпка по стъпка заедно с количеството мляко. До 4-тия ден важи следното правило: приблизително толкова мокри пелени, на колкото дни е бебето.

• Ден 1 (първите 24 часа): поне една, обикновено една до две

• Ден 2: две до три

• Ден 3: три до четири

• Ден 4: четири до пет

• От 5-ия ден: поне шест тежки мокри пелени за 24 часа, често шест до осем

Колко мокра е „добре мокра“? Съвременните еднократни пелени попиват толкова добре, че дори пълната пелена може да изглежда почти суха на пипане. Така можеш да добиеш представа:

• Тестът с 45 мл: излей три супени лъжици вода, тоест около 45 милилитра, в чиста пелена и я повдигни. Приблизително така се усеща добре мокра пелена от 4-тия до 5-ия ден нататък. През първите дни пелените естествено са по-леки.

• Кухненската везна: претегли чиста и използвана пелена. 1 грам повече отговаря на около 1 милилитър урина, така че около 45 грама повече означават добре мокра пелена.

• Лентата за влажност: много пелени имат лента, която сменя цвета си. Тя показва, че пелената е мокра, но не и колко.

• Цветът: при добре хидратирано бебе урината е бистра до бледожълта. Тъмножълта урина след първите дни подсказва, че не стигат достатъчно течности.

При броенето важи: пелена с урина и изпражнения се брои и за двете, а числата обикновено излизат, ако сменяш приблизително при всяко хранене. След първите седмици често сменяш по-рядко, защото пелените поемат повече. Тогава е важна цялостната картина: тежки пелени, светла урина, бебе, което наддава. На 6 до 12 седмици обикновено са около шест тежки мокри пелени за 24 часа, а урината е бистра до бледожълта. Дълга нощ с много тежка сутрешна пелена не е тревожен знак. Ако след около 5-ия ден пелената е наистина суха след повече от осем часа (провери с кухненска везна), потърси веднага лекарски съвет.

По какво личи, че не стигат течности: много малко, леки или тъмножълти пелени, суха уста или лепкава слюнка, хлътнала фонтанела — мекото място отгоре на главата стои осезаемо по-ниско от обикновено, когато бебето е държано изправено — и необичайно сънливо или раздразнително бебе. Ако видиш някой от тези признаци, предлагай по-често гърда или шише и се обади още днес, нощем — на денонощния телефон на личния лекар или в дежурния кабинет. Ако фонтанелата е хлътнала, бебето почти не пие или изглежда отпуснато, е нужна незабавна медицинска помощ. Водата и чаят не са решение: през първите месеци бебето получава всички течности чрез кърма или адаптирано мляко, дори в жега.

Пелената обаче не е единственият знак. Също толкова много казват и тези наблюдения:

• Често хранене: през първите седмици много бебета искат да пият осем до дванадесет пъти за 24 часа, включително нощем. Ранните признаци на глад са мляскане, показване на езичето, търсещо въртене на главата и ръчичка към устата; плачът идва късно.

• Добро поставяне на гърда: бебето е с широко отворена уста, брадичката докосва гърдата и над горната устна се вижда повече от тъмния ареол, отколкото под долната. Бузките са закръглени, след няколко бързи засуквания ритъмът се забавя и чуваш преглъщане. След първите секунди не трябва да боли.

• Предупредителни признаци при кърмене: постоянна болка, разранени или кървящи зърна, или почти всяко хранене трае над 50 минути, без бебето да се засити. Тогава потърси бързо консултант по кърмене.

• Удовлетвореност: след повечето хранения бебето изглежда спокойно, а гърдите ти са по-меки.

Теглото е най-надеждният знак. През първите дни бебетата първо отслабват. Загуба до около 7 процента е честа; при тегло при раждане 3 500 грама това са 245 грама. Ако е повече, струва си да се погледне по-внимателно как пие; при 10 процента, тук 350 грама, това трябва да се изясни с лекар. Обикновено рожденото тегло се достига отново за седем до десет дни, а най-късно до две седмици трябва да е възстановено. След това през първите два месеца бебетата наддават приблизително 170–330 грама седмично.

А кой тегли, ако личният лекар не идва да претегли? Обади се в неговия кабинет и попитай за кратък час само за теглене между профилактичните прегледи, или вземи под наем бебешка везна от аптека. Тегли голичко, на една и съща везна, около веднъж седмично, не непосредствено преди или след хранене. Да се качваш веднъж със, веднъж без бебето на домашна везна е твърде неточно за толкова малки разлики.

Едно нещо изненадва много родители: много спокойно новородено, което почти не дава знак и спи дълго, не е автоматично сито. Бебетата, които получават твърде малко, понякога стават по-сънливи, вместо по-шумни, и могат да изглеждат учудващо доволни. Ако рядко се обажда или пелените изостават, събуди го за хранене — в лек сън, съблечено, кожа до кожа — и още същия ден се обади на педиатъра или на консултант по кърмене.

Записвай пелените поне докато числата се подредят и рожденото тегло отново бъде достигнато. Един лист до повивалника с четири колони е достатъчен: час, мокра, изпражнения с цвят, хранене. Или го отбелязвай в Moonsleep. Важното е в три през нощта да не броиш по спомен и по телефона да имаш точен отговор, а не само повдигане на рамене.

Важно е да знаеш: отделни числа не са оценка за теб или за кърменето ти. Броенето на пелени е груба ориентировъчна рамка, не измервателен уред. Важна е цялостната картина от пелени, хранене и тегло.