Бебето потрепва и сумти насън

Най-често да. Потрепването, сумтенето, въздишките и неравномерното дишане са част от активния сън – бебешката форма на REM съня. При новородените той заема около половината от времето за сън. Покажи бебето на лекар, ако потрепванията продължават и когато е будно, или ако има паузи в дишането над 10 секунди. При пауза над 20 секунди, сини или сиви устни, затруднено дишане или гърч веднага звънни на 112.

Бърза проверка, преди да четеш нататък

1. 1

   Диша ли бебето ти – повдига ли се и спуска ли се коремчето, дори ритъмът да е неравномерен?

2. 2

   Устните, езикът и лицето розови ли са, а не сини, сиви или много бледи?

3. 3

   Ако се колебаеш: събужда ли се, когато му говориш и го докоснеш, и после движи ли се енергично?

Три пъти „да“? Тогава най-вероятно става дума за активен сън – чети спокойно нататък. Ако не, мини направо към раздела „Спешно ли е, или не?“. За да провериш, винаги можеш да светнеш; лампата на телефона към тавана е напълно достатъчна.

През първите седмици бебетата имат две фази на съня: активен сън – бебешката форма на REM съня, наричан още сън със сънища, и спокоен сън – бебешката форма на дълбокия сън. За разлика от възрастните, новородените обикновено влизат в тази жива фаза веднага след заспиване – общо около осем часа на ден. Дори на полутъмно можеш да ги различиш така:

• Активен сън: Очите се движат под клепачите, пръстите, ръцете или краката потрепват, устата суче или мляска. Дишането е неравномерно – ту по-бързо, ту с кратки паузи, със сумтене, проплакване, въздишки. В тази фаза бебето се буди лесно – може да стигне шум или леко подрусване.

• Спокоен сън (дълбок сън): Лицето е отпуснато, ръцете често са леко отворени, дишането е равномерно; през първите седмици потрепванията почти спират. За да се събуди, на бебето му трябва по-ясен стимул – събличане, смяна на пелена, погалване по стъпалото – но тогава отваря очи и започва да недоволства.

Тоест е нормално бебето да се събужда по-бавно от дълбок сън. Тревожен знак е едва ако не се събуди истински дори при такива стимули, остане отпуснато или веднага „потъне“ отново.

Усмивка, плач, полуотворени очи: какво още се случва

• Усмивка насън: Много бебета се усмихват по време на активен сън много преди съзнателно да се усмихнат на теб. Тази ранна усмивка се смята за рефлекс.

• Плач без събуждане: Възможно е и проплакване или кратък вик със затворени очи, който често отминава за секунди.

• Полуотворени очи: Някои бебета спят с леко отворена цепка между клепачите. Обикновено е безобидно; ако след това очите изглеждат зачервени или раздразнени, спомени го в кабинета.

• Сънува ли бебето ми? Никой не знае със сигурност. Но потрепването не е знак за кошмар.

Един цикъл на съня – веднъж активен и веднъж спокоен сън – при малките бебета трае около 50–60 минути. Новороденото обикновено започва с активен сън и след около 20 минути преминава в спокоен. В края на цикъла често почти се събужда, протяга се или издава звук. Често само преминава в следващия цикъл, понякога те вика. Това обяснява и кратките дрямки: често след около един цикъл бебето не е успяло да премине към следващия.

През първите седмици бебето ти още не различава ден от нощ и спи на части от около 30 минути до 3 часа денонощно. По-ясен ритъм ден–нощ обикновено се оформя между около 8-ата и 12-ата седмица. Полезно е: през деня дневна светлина и нормални домашни шумове, а нощем приглушена светлина, тих глас, без игра.

Краткото събуждане при прехода между две фази на съня е нормално, подчертават педиатричните дружества – не е признак на заболяване.

Изследователите предполагат, че всяко потрепване по време на активен сън „съобщава“ на мозъка кой мускул се е движил – и така постепенно може да се изгражда вътрешна карта на собственото тяло.

Потрепвания насън. Единични, секундни потрепвания на ръцете, дланите или краката се срещат по време на сън на всяка възраст – особено ако идват неравномерно и след това бебето се събужда нормално и суче или пие добре.

Рефлексът на Моро: защо бебето се стряска насън. Силен шум или усещане, че пада назад – и бебето рязко разтваря ръце и крака, отваря дланите и после отново събира ръцете, често с кратък плач. Типичното е: има отключващ момент, рефлексът се случва веднъж и отминава. Най-силен е през първия месец, отслабва от около втория месец и обикновено изчезва между третия и шестия месец.

Доброкачествени миоклонии на съня. Някои напълно здрави новородени имат серии ритмични потрепвания по време на сън, често в ръцете или краката. Те започват през първите дни до седмици от живота, появяват се само в съня и спират веднага щом бебето е истински будно. Придържането не ги спира надеждно, а понякога дори ги усилва – значи това не е тест; люлеенето може да ги отключи. Понеже приличат на гърч, е добре лекар да ги види на видео през следващите дни. Ако потвърди доброкачествени миоклонии на съня, можеш да си отдъхнеш: те не оставят последствия, но при около една трета от бебетата продължават и след третия месец. Ако такива серии започнат едва след първия месец, обади се в кабинета още същия ден.

Безобидно ли е, или не? Първо снимай, после буди

1. 1

   Ако бебето не диша, ако е посиняло или посивяло, или не реагира: веднага 112, не снимай. Ако си сама или сам, винаги първо звънни на 112.

2. 2

   В противен случай светни, разкопчай за момент спалния чувал и заснеми цялото бебе – лице с очите, ръце и крака, по възможност от началото до края.

3. 3

   Говори на бебето, погали го по стъпалото, вземи го на ръце – и продължи да снимаш.

4. 4

   Ако потрепването спре и то те погледне както обикновено: запиши часа и продължителността и покажи видеото в кабинета през следващите дни.

5. 5

   Ако продължава да потрепва и не реагира на теб: 112. Серии от кратки сгъващи спазми, между които бебето реагира: още днес на лекар (виж „Инфантилни спазми“).

Треперене при плач. Ако при плач трепери брадичката, ръцете или краката, това е нормално при новородените. Спира, когато бебето засуче или когато леко придържиш ръка или крак, и обикновено отшумява до около втория месец. Ако на 10 седмици бебето още трепери с брадичката само при плач, спомени го на профилактичния преглед около 3–4 месеца. Ако трепери и когато е спокойно, или треперенето се усилва, нека го прегледат през следващите дни.

Толкова малък човек, а спи изненадващо шумно. Повечето звуци имат съвсем просто обяснение:

• Хъркане, сумтене, свирене през носа: нослето е съвсем мъничко и дори малко засъхнал секрет се чува.

• Хриптене и бълбукане в гърлото: най-често са слюнка или малко върнато мляко.

• Сумтене и напъване: често работят червата – повече за това в раздела за бебето, което пъшка и се напъва.

• Въздишки, поемане на въздух, учестено дишане: дълбоко вдишване или кратко по-бързо дишане след малка пауза са част от периодичното дишане.

• Скимтене, проплакване, пъшкане, хълцане: също са нормални в активния сън.

Два звука са различни. Висок писък или свистене при всяко вдишване, дори когато носът е свободен, се нарича стридор и често се усилва при хранене, плач и в легнало по гръб положение. Най-често причината е още мек ларинкс (ларингомалация), която обикновено отшумява през първата година, най-късно към около 1,5–2 години. Въпреки това е добре да го видят в кабинета през следващите дни, а при проблеми с храненето, слабо наддаване или паузи в дишането – още същия ден.

Вторият е сумтене или пъшкане при всяко вдишване. Сумтенето от червата идва на епизоди при напъване, а между тях бебето диша спокойно и често следват газове или изхождане. Сумтенето при задух не спира и е придружено от учестено дишане, раздуване на ноздрите или хлътвания: при всяко вдишване кожата между ребрата, под ребрения ръб или над гръдната кост се всмуква навътре. Това не е обикновен шум насън – звънни на 112.

Запушен нос – така можеш да помогнеш: Преди хранене капни по една-две капки физиологичен разтвор от аптеката във всяка ноздра, а разтворения секрет изсмуквай с чист аспиратор само от входа на носа. Отпушващи капки – само за кратко, в доза за кърмачета и след консултация с лекар или фармацевт. Забранени са балсами или масла с ментол, камфор или евкалипт – при бебета дори малки количества могат да предизвикат животозастрашаващ спазъм на ларинкса със задух – както и повдигната горна част на матрака или клиновидна възглавница. Ако заради носа бебето почти не пие, нека лекар го прегледа.

Страх те е да не се задави? Бълбукането не е причина да слагаш бебето настрани: здравите бебета не се задавят, когато лежат по гръб – рефлексът за кашляне и устройството на дихателните пътища ги пазят. Ако мляко изтече от устата или носа, обърни главата за кратко настрани и го избърши; ако кашля или се дави по-дълго, вземи бебето на ръце, докато започне да диша свободно.

Хъркане се случва, например при запушен нос. Ако бебето хърка почти всяка нощ, спомени го в кабинета през следващите дни; ако е с паузи в дишането, поемане на въздух или по-лошо хранене – още същия ден.

Някои бебета пъшкат, напъват се и почервеняват, понякога с минути, докато накрая не излязат меки изпражнения или газове. Специалистите наричат това кърмаческа дисхезия. Няма общо със запек: бебето просто тепърва трябва да се научи едновременно да напъва с коремчето и да отпуска сфинктера. Типично за бебета под 9 месеца е поне около 10 минути напъване и плач, преди да излязат меки изпражнения – или дори да не излезе нищо. С времето координацията се подрежда сама.

• Какво помага: търпение. Дръж бебето, ако плаче, и му дай време. Не е нужно да „отпушваш“ нищо.

• Какво не помага: да дразниш ануса с термометър или клечка с памук, да даваш свещички или разхлабителни на своя глава. Така лишаваш бебето от упражняването и сумтенето може да продължи по-дълго.

• Това вече не е просто пъшкащо бебе: ако изпражненията са твърди, има кръв в тях, бебето повръща, пие лошо или не наддава, обади се в кабинета още същия ден.

Кратките паузи в дишането са част от активния сън. Ето как изглежда нормалният модел: дишането спира за 5–10 секунди. След това бебето диша по-бързо за 10–15 секунди – около 50–60 вдишвания в минута – и после се връща към своя ритъм. Цветът на устните и лицето остава същият. Специалистите наричат това периодично дишане; повечето бебета го израстват до около шестия месец.

Така наблюдаваш една пауза

1. 1

   Светлина: включи приглушена нощна лампа или насочи светлината на телефона към тавана – в тъмното няма как да видиш цвета.

2. 2

   Гледай: наблюдавай коремчето, при бебетата то се повдига и спуска по-ясно от гърдите. Ако сложиш леко ръка върху него, ще усещаш и дишането.

3. 3

   Брой: секундите, преценени нощем, почти винаги изглеждат по-дълги. Брой бавно „двадесет и едно, двадесет и две…“ или пусни хронометъра на телефона.

4. 4

   От 10-ата секунда: говори на бебето, разтрий го по гърба или стъпалата. Никога не го разтърсвай.

5. 5

   Ако дишането не се възобнови веднага или ако бебето е отпуснато или с променен цвят: звънни на 112 и включи високоговорителя. Диспечерът ще ти каже какво да правиш.

6. 6

   След това: запиши часа, продължителността, цвета и как точно дишането е започнало отново.

Светофарът: до 10 секунди с розов цвят е нормално, над 10 секунди трябва да се прегледа още същата нощ, над 20 секунди или с промяна в цвета – веднага 112. Всички особени случаи – например ако бебето е продължило да диша чак след като си го докоснала или докоснал – са в раздела „Спешно ли е, или не?“.

Брой вдишванията. В спокоен сън брои цяла минута колко пъти се повдига коремчето – не 15 секунди по четири, защото дишането е неравномерно, и не веднага след пауза. Нормално е при малките бебета в будно състояние около 40–60 вдишвания, а в сън по-скоро 30–40. Повтарящо се над 60 в покой: още днес лекар; с хлътвания, раздуване на ноздрите или пъшкане: 112.

Кой цвят е важен? Устните, езикът и лицето. Студени, леко синкави ръце и крака са чести при малките бебета и отново порозовяват при стопляне – само по себе си това не е спешност. При по-тъмна кожа гледай устните, езика, венците и вътрешната страна на клепачите.

Недоносените бебета имат по-чести и по-дълги паузи в дишането; при тях важат указанията, които сте получили от болницата или педиатъра. При недоносените всички възрастови ориентири се смятат спрямо коригираната възраст до около втория рожден ден.

Ти познаваш бебето си най-добре: ако нещо ти се струва различно, потърси лекарски съвет – по-добре веднъж повече, отколкото веднъж по-малко. Тук всеки предупредителен знак е поставен само на едно ниво и всеки сам по себе си е достатъчен.

Ниво 1 – веднага 112, ако бебето …

• не диша повече от 20 секунди или след паузата не изглежда отново както обикновено,

• има сини, сиви или много бледи устни, език или кожа на лицето,

• се бори за всяко вдишване: хлътвания, раздути ноздри, пъшкане при всяко вдишване,

• не може да бъде събудено, изглежда отпуснато или внезапно се втвърдява,

• потрепва ритмично и не реагира на теб, дори когато се опиташ да го събудиш,

• при хрема или кашлица внезапно започне да прави паузи в дишането.

Ниво 2 – още днес, дори през нощта: неотложна медицинска помощ, детско спешно или през деня веднага педиатър, ако …

• паузата в дишането е продължила повече от 10 секунди, дори след това всичко да изглежда нормално,

• бебето е продължило да диша чак след твоето докосване или по време на паузата е било бледо, синкаво, отпуснато или за кратко неконтактно, но сега изглежда както обикновено – тогава директно към детска болница; ако не можеш безопасно да го закараш, звъни на 112,

• е на възраст под 3 месеца и има 38,0 °C или повече (измерени ректално),

• пие осезаемо по-зле, пропуска няколко хранения или трудно се събужда за хранене,

• в покой многократно диша по-бързо от 60 пъти в минута,

• виждаш серии от кратки сгъващи или разгъващи спазми, като при инфантилни спазми (по-долу).

Ниво 3 – обади се в кабинета на педиатъра през следващите дни, ако …

• ритмични серии потрепвания се появяват само насън и спират веднага щом бебето се събуди (занеси видео),

• рефлексът на стряскане или движенията изглеждат различно от едната и от другата страна на тялото,

• бебето трепери, макар да е спокойно, или треперенето става по-силно,

• чуваш писък при вдишване, без да пие лошо или да има задух,

• хърка почти всяка нощ, без паузи в дишането.

Ниво 4 – спомени го на следващия профилактичен преглед (около 3–4 и 6–7 месеца): леко треперене на брадичката при плач след втория месец, рефлекс на стряскане, който още е ясно изразен след шестия месец, сън с полуотворени очи. Но можеш да се обадиш по всяко време и „само“ заради потрепвания.

А когато не е за 112? Потърси денонощна неотложна медицинска помощ, детско спешно отделение или педиатър, ако е ден. Ще те попитат какво точно се е случило и ще насочат към най-подходящото място. Подготви възрастта в седмици, как е протекло всичко, колко е продължило и видеото. Точно за това е тази помощ – и в 03:00 ч., и за „12 секунди“. При бебета под 3 месеца с паузи в дишането или признаци на заболяване директният път към детско спешно отделение често е по-бърз.

Инфантилни спазми: редки, но важни. Наричат ги „мълниеносни“, „кимателни“ и „салаамови“ спазми, защото главата и ръцете се сгъват напред сякаш за поклон. Тази форма на епилепсия засяга около едно на 2 000 деца и обикновено започва между втория и дванадесетия месец, най-често между четвъртия и осмия месец.

• Как изглеждат: Тялото внезапно се втвърдява, гърбът се извива назад, или главата, ръцете и краката рязко се сгъват напред; понякога само очите се завъртат нагоре или коремчето се свива за миг.

• Кога: Всеки спазъм трае секунди, но идват на серии през 5–10 секунди, най-често малко след събуждане.

• За разлика от рефлекса на стряскане те се появяват без отключващ момент и се повтарят един след друг. Единично завъртане на очите при заспиване, обратно, е част от активния сън.

• Наблюдавай и дали бебето се усмихва по-малко, търси по-малко зрителен контакт или губи умения, които вече е имало.

• Какво да направиш: още същия ден лекарски преглед, с видео – извън работно време директно в детска болница, защото е нужно ЕЕГ. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-добри са перспективите.

Първо най-важното: да отидеш веднага никога не е грешка. През първите месеци не можеш да разглезиш бебето с утеха и близост, а на плача е най-добре да реагираш възможно най-скоро. Тази кратка пауза е предложение за моментите, в които бебето сумти, поскимтва или потрепва със затворени очи – не е „оставяне да плаче“. Защото по време на активен сън, ако го вземеш веднага, често точно тогава го събуждаш напълно. Паузата трае секунди до една-две минути:

1. 1

   Слушай. Сумтене, въздишка, кратко поскимтване – или вече се разгръща истински плач?

2. 2

   Погледни. Очите са затворени, клепачите потрепват, устата работи? Тогава бебето много вероятно е в активен сън.

3. 3

   Дай му шанс да заспи отново. Често след няколко вдишвания пак утихва.

4. 4

   Отиди при него, щом плачът стане по-силен, очите се отворят или видиш признаци на глад.

Не изчаквай при глад. Съветът на педиатричните дружества да не се реагира веднага на всяко нощно събуждане идва от материали за проблеми със съня и не означава да чакаш, когато бебето е гладно; особено през първите седмици гладът е с предимство. Обикновено се вижда още преди плача: бебето става неспокойно, смуче юмручето си, издава мърморещи звуци, върти глава в търсене. Ако последното хранене е било преди известно време, иди веднага – плачещото бебе пие по-трудно. Ако кърмиш, при съмнение предложи гърда; кърменето при поискване е желано и денем, и нощем, а дългото вечерно висене на гърда е нормално. Интервалите се броят от началото на едно хранене до началото на следващото. При шише първо гледай знаците за глад, вместо да отговаряш на всяко поскимтване с мляко.

Колко често пият бебетата? През първите седмици кърмените бебета се хранят поне 8 пъти за 24 часа, често и повече, а бебетата на шише – малко по-рядко; и двете групи също и нощем. От 5-ия ден нататък поне шест тежки, добре напоени пелени за 24 часа показват, че млякото стига. Докато не си възвърне рожденото тегло, бебето не бива да остава нощем без хранене повече от около 4 часа; след това, ако се развива добре, може да спи по-дълго наведнъж.

Сънливо новородено се буди най-лесно в активен сън, когато клепачите и устата вече „работят“: съблечи го до боди, смени пелената, говори му, сложи го кожа до кожа. Ако въпреки това трудно го накараш да пие, изглежда жълтеникаво или след 5-ия ден има осезаемо по-малко мокри пелени: още същия ден в кабинета на педиатъра.

На 2–3 месеца (около 9–13 седмица) повечето бебета спят общо около 14–17 часа на ден. Кърмените бебета често се хранят 5 до 9 пъти за 24 часа, а бебетата на шише – около 5 до 7 пъти. Най-дългият непрекъснат сън през първите пет месеца е средно малко под 6 часа, а при някои бебета и значително по-малко. Рефлексът на Моро, периодичното дишане и потрепването в активен сън все още са нормални.

Оставяш заспалото си бебе внимателно – и ръчичките литват встрани. Усещането, че пада назад, задейства рефлекса на стряскане, а през първите минути бебето още е в лек, активен сън. При новородените спокойният сън често започва едва след около 20 минути. След около 12 седмици много бебета вече заспиват направо в спокоен сън и тогава оставянето става по-лесно.

Признаци за дълбок сън, които ще разпознаеш и в тъмното: дишането е равномерно, ръцете са отпуснато отворени, устата вече не „работи“. Като ориентир, не като медицински тест: повдигни леко едната ръчичка. Ако падне обратно отпуснато и тежко, бебето най-често вече спи достатъчно дълбоко.

Така оставяш бебето

1. 1

   Облечи спалния чувал още преди храненето.

2. 2

   След кърмене освободи вакуума: пъхни внимателно малкия си пръст в ъгълчето на устата. Ако е на шише, първо го оригни.

3. 3

   Слагай бебето бавно и близо до тялото си: първо дупето и гърба, накрая главата. Издърпай ръката под главата чак когато дупето и гърбът вече лежат на матрака.

4. 4

   Остави ръката си още за миг спокойно върху коремчето или гърдите и после я махни бавно.

Ако пак се събуди, вероятно още не е било готово. Вземи го отново, остави го спокойно да заспи и опитай пак. Това не е провал, а нормален бебешки ежедневен живот.

Безопасността е на първо място. Ако бебето е заспало в столчето за кола или в шезлонг, сложи го възможно най-скоро да лежи по гръб на равна повърхност – дори и да се събуди при това.

А повиването? Здравните власти не препоръчват стегнатото повиване за сън; по-безопасен е спален чувал в подходящ размер. Ако вече използваш повивален чувал, то само по гръб, с отпуснати бедра и крака, с място за два-три пръста на гърдите, без прегряване и без нищо утежнено. Щом бебето започне да прави опити да се обръща – често около втория месец – премини към спален чувал със свободни ръце.

Ако бебето се върти, рита и отваря очи отново и отново, струва си една кратка проверка:

• Глад: търси ли, смуче ли юмручето? Тогава предложи гърда или шише.

• Претопляне: пипни вратлето. Ако е изпотено, махни един слой или сложи по-тънък спален чувал. Само студените ръце не значат, че на бебето му е студено.

• Пълна пелена: провери набързо и смени на полумрак, без много общуване.

• Запушен нос: хърка ли и пие ли лошо? Физиологичен разтвор, както е описано по-горе.

• Напъване с червено лице: често причината е бебето, което пъшка и се напъва.

• Превъзбудено вечер: много гости, шумен ден? Тогава помагат тиха, затъмнена стая и телесен контакт.

• Болно: усеща ли се горещо, пие ли по-зле или изглежда отпуснато, измери температурата ректално – при бебета това е най-точният метод, като въвеждаш термометъра само 1 до най-много 2 см. От 38,0 °C при бебе под 3 месеца: още днес лекар.

Дали е „скок“? Много родители обясняват неспокойните нощи с развитиен „скок“ в определени седмици. Тези календари тръгват от много малко наблюдателно проучване с 15 двойки майка–дете; не е доказано, че важат за всички бебета. По-полезно от график е да гледаш собственото си бебе: какво се е променило, пие ли добре, изглежда ли здраво?

На 3–4 месеца, тоест около 13–17 седмици, сънят става по-зрял. Около третия месец бебето постепенно започва да преминава през същите стадии на съня като възрастните и много бебета започват да свързват циклите помежду им. От около три месеца бебето може да потрепва и в спокойния сън – знак, че мозъкът му продължава да изгражда връзки, а не повод за тревога.

Някои родители преживяват тази промяна като внезапно по-неспокойни нощи, често наричано „регресия на съня на 4 месеца“. Проучванията обаче не намират общ срив на тази възраст; средно дължината на съня между първия и четвъртия месец дори нараства. Ако при вас е неравно, причината най-често е съзряване, не връщане назад.

Бебе, което спи толкова шумно до теб, сумти и потрепва, живее и расте – и въпреки това може да ти отнеме съня. Няколко неща помагат:

• Ако си сама или сам нощем: сложи креватчето така, че да виждаш бебето от възглавницата си, и дръж приглушена нощна лампа наблизо – така можеш да провериш дишането и цвета на устните, без да ставаш. През деня поспивай, когато бебето спи в креватчето си, и ако е възможно, помоли някого да дойде и да ти помогне за няколко часа.

• Разделяйте нощите, ако сте двама: който е „на смяна“, носи бебето за кърмене, сменя пелената, оригва го и го връща в креватчето; другият човек наистина спи. Ако кърмиш, през първите седмици не заменяй нощно кърмене с шише, без да изцедиш мляко – иначе количеството кърма може да намалее.

• Записвай и снимай, вместо да премисляш: час, продължителност и какво си видяла или видял – на хартия или като бележка в приложение като Moonsleep, плюс видео. За кабинета това е по-полезно от спомен от 03:00 ч.

• Кого можеш да попиташ, дори без акушерка: през деня кабинета на педиатъра, дори за малки въпроси; нощем и през уикенда неотложна медицинска помощ; в спешен случай – 112 или детско спешно отделение; при въпроси за кърмене – консултант по кърмене или лактация. Ако имаш акушерка, питай и нея.

• За теб самата или самия: ако нощем всичко ти идва в повече, потърси денонощна кризисна линия или телефон за родители във вашата страна.

• На ръба си: сложи бебето безопасно по гръб в неговото легло, излез за кратко от стаята, поеми дъх, обади се на някого. Никога не разтърсвай бебето – дори няколко секунди могат да причинят тежки мозъчни увреждания.

• Ако тревогата не минава и се налага постоянно да проверяваш дишането дори на здраво бебе, говори за това с гинеколога си, личния лекар или педиатъра. Тревожността и депресията след раждане подлежат на лечение.

И ако лежиш будна нощем и слушаш бебето си, помни: това потрепване и сумтене имат своя задача. Бебето ти расте, учи се и подрежда усещанията си дори насън. Не е нужно да се намесваш всяка минута. Достатъчно е да си там, когато наистина има нужда от теб.